Временна неработоспособност е временно загубена или намалена способност за извършване на обичайни действия и занятия вследствие на преходно намаляване на общите или локални функциина организма, възстановими в определен срок, през който застрахованият реално ползва отпуск по болест.

Временната неработоспособност е пряк резултат на застрахователносъбитие Злополука, претърпяно от Застрахования в срока на индивидуалното застрахователно покритие или Заболяване, възникнало в срока на индивидуалното застрахователно покритие.

За начало на временната неработоспособност се счита датата, посочена в първичния болничен лист, като между здравословният проблем съгласно първичния болничен лист и неговите продължения трябва да има причинно-следствена връзка.

Болничните листове трябва да са издадени от лицензирано лечебно заведение, като между тях не трябва да има прекъсване.

Продължителността на временната неработоспособност се определясъгласно действащата нормативна уредба.

Застрахователят дължи изплащане на обезщетение за Временна неработоспособност след изтичане на 30 дни от датата настъпване на застрахователното събитие и с действие занапред. Застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за първите 30 дни от настъпване на риска. Застрахователят изплаща застрахователно обезщетение по представени болнични листове, които са реално ползвани (т.е. втората страница на болничния лист е обработена, заверена от работодателя и предадена в НОИ за изплащане).