В нормативната база на България  терминът „фрийлансър“ на практика не съществува. Този пропуск става причина за голяма част от първоначалните дилеми и липса на разбиране от страна на желаещите да работят на този принцип. Макар и да не присъстват като „фрийлансъри“ обаче тези лица разполагат с избор за статут, в рамките на който могат да практикуват своята професия:

● Физическо лице, упражняващо свободна професия

● Физическо лице, осъществяващо своите функции и умения на граждански договор, сключван за всеки отделен проект

● Юридическо лице тип ЕООД (еднолично дружество с ограничена отговорност, в което най-често фрийлансърът е единственият собственик на капитала и служител, респективно и управител на регистрираната фирма)

И трите форми позволяват упражняване на свободна професия. Каква ще е тя, зависи от конкретното физическо лице. Въпреки че у нас най-често терминът фрийлансър се свързва със специалист в ИТ сектора (дизайнер, програмист, консултант, копирайтър, маркетолог, рекламист и така нататък), свободни професии могат да представляват и други добре познати длъжности: адвокат, психолог, счетоводител. Хората в сферата на изкуството и артистите също спадат към тази категория свободни професии. И те също могат да практикуват на принципа на свободната професия – музикант, фотограф, художник, експерт по визуални изкуства и други.

Новата ГИГ икономика неизменно е свързана с фрийлансърството като начин на работа. Тя обхваща дейността и механизмите за откриване на нов проект или мисия чрез специфични платформи. В тези сайтове имат посредническа мисия - да свързват изпълнителите с възложителите. Платформите Uber, Takeaway, Feverr, PeoplePerHour, Airbnb са само малка част от съществуващите опции за основен или допълнителен доход.

Във функционален и организационен план всички тези фрийлансъри изпълняват коренно различни и по коренно различна организация дейности. Но в юридически план те могат да се отнасят към така посочените по-горе три форми за практикуване на своята професия.

Обикновено, по този въпрос се търсят съвети отюристи и главно от счетоводители. Най-често обаче фрийлансърите получават насоки от свои „колеги“, тоест други, вече опитни фрийлансъри. Причината е отново липсата на ясна и конкретна нормативна база, свързана с тази концепция за работа. Такава е налична, но тя не е точно структурирана и лесно откриваема,а е поместена в редица отделни закони. В практиката най-често фрийлансърът избира по-лесната форма за съществуване, а именно работа на граждански договор проект за проект или като физическо лице със свободна професия. Това се дължи отново на онзи стремеж към повече свобода и гъвкавост, ограничени в наемането на трудов договор, и на пръв поглед невъзможни при наличие на собствена фирма, водеща до допълнителен кръг от отговорности. Разбира се, има и случаи, в които фрийлансърът се чувства принуден от закона да избере статута на юридическо лице. Споменахме ИТ специалистите, така че нека да дадем конкретен пример в тяхната област. Маркетинг специалистите, в чийто кръг от задължения включва управление на онлайн репутацията и рекламните кампании на даден бизнес, работят с канали като Google Ads и Facebook. Тази дейност изисква наличие на регистрация по ДДС, тъй като споменатите платформи са чуждестранни. По същата логика, фрийлансъри, чиято клиентела главно се състои от физически или юридически лица, регистрирани извън територията на България, също са задълженида имат такава регистрация.

Тук е мястото да отбележим факт, с който малцина са наясно: физическо лице на свободна практика също може да се регистрира по ДДС, тоест за да извършва подобни дейности и с такива клиенти, той не е длъжен да разполага с фирма.

Във всички случаи фрийалансърът има нужда отосигуряване. Тук говорим както за здравно, така и за социално осигуряване. При жените са включени и опции за допълнителни рискове като майчинство. Няма значение колко рискове ще покриете при избор на осигуряване, то е задължително, ако искате да бъде не просто свободни, а легални фрийалансъри. В противен случай ще се окажете в сектора на така наречената „сива икономика“. Друг е въпросът, че осигуряването е форма на защита на трудещите си, която дава право на компенсации и помощ при различни събития – болест, раждане на дете, получаванена пенсия в един бъдещ период във времето.

Освен че е задължително, осигуряването често става ключово понятие, на базата на което избираме формата, в която да облечем своята фрийланс практика.

Тук е мястото да отбележим втори важен факт: всеки фрийлансър представлява самоосигуряващо се лице, без значение как ще съществува в правния свят като физическо лице и собственик на фирма.

Това е физическо лице, което работи на фрийланс принцип и представлява самоосигуряващо се лице. С други думи, то не се осигурява от друг човек, какъвто е случаят с вашия работодател, който поема осигуровките ви, докато сте на трудов договор при него. При самоосигуряването вие сте тези, които поемате осигуровките и отговорността за вашата бъдеща защита при настъпване на евентуален риск: бременност, болест, прекратяване натрудоспособност поради пенсия и инвалидност…

Финансовото задължение да плащате здравни и социални осигуровки е изцяло ваше. То е такова, когато сте физическо лице на свободна практика, както и когато сте самонает във вашата собствена фирма. В тези два случая обаче стойността на осигуровките се калкулира по различен начин, а от тук и фрийалансърът може лесно да прецени коя от двете форми да избере:

●      Физическо лице на свободна практика. Вие избиратена каква сума да се самоосигурявате. Най-често фрийлансърът избира осигуряванена МРЗ. Причината е, че при подобен тип работа той трудно може да прецени какъв ще е приходът му, върху който ще се дължи осигуровки, в рамките на следващата година, а понякога дори и месец за месец. Втората причина е, че осигуряванетона МРЗ спестява значителни разходи. Или поне така си мислят в началото фрийалансърите. Всъщност, самоосигуряващо се физическо лице плаща осигуровки, които отговарят на неговите реални доходи. Те може да са на стойност МРЗ, но може и значително да я надхвърлят. Всеки месец фрийлансърът плаща осигуровки на база МРЗ (ако е заявил това като желание). В края на годината обаче ако доходите му се окажат по-големи от МРЗ х 12 месеца, се дължи надвнасяне наосигуровките. Основата, върху която се смята това надвнасяне, е разликата междуреалния доход за месеца и МРЗ. По този начин, ако доходите на фрийлансъра са значително над МРЗ, след подаване на годишната данъчна декларация, ще трябва да заплати немалка сума за довнасяне на дължимите осигуровки.

●      Юридическо лице (ЕООД). Обикновено влизайки в горната хипотеза, фрийлансърът бива посъветван от своя счетоводител да си регистрира фирма. Причината е спестяване на разходите за самоосигуряване. Притежавайки фирма, фрийлансърът има право да избере да се осигурява на МРЗ и не е задължен да довнася осигуровки в края на годината. Това важи за всички случаи. Няма значение какъв ще е годишният финансов резултат. Колкото и да са приходите на фирмата, ако собственикът й се е самонаел в нея като управител, той не дължи осигуровки на тяхна база. Осигуряването е строго фиксирано: МРЗ. Единствените задължения, които подобен фрийалансър има в случая, е да заплати корпоративен данък, чиято основа е спечеленото през годината.

Тук е мястото да направим важен извод: Фрийалансърите с по-ниски приходи, които се въртят около сумата на МРЗ или малко над нея, спокойно могат да работят като физически лица на свободна професия. При по-високи доходи обаче, по-изгодната форма за практикуване на професията на фрийланс начала, е откриване на фирма. В този по-изгоден случай обаче минусът е, че фрийлансърът е осигурен до крайния минимум и при настъпване на определен риск за него, той няма да е защитен в максимална или поне надеждна степен.

Фрийаланс практиката в действителност има значително количество плюсове. Финансовата нестабилност обаче е неин съществен минус. Тя касае главно именно осигуряването. Фрийлансърите на практика са изправени пред следния предизвикателен избор: да плащат повече осигуровки, но да получават по-малко приходи от дейността си или да плащат високи осигуровки,но в края на месеца да разполагат с по-малко нетни приходи, с които да покриват актуалните си нужди. Подобен избор е труден, защото той касае както прекалено далечен бъдещ период (пенсионирането), но и деликатен, защото е свързан със здравословното ни състояние и риска да се разболеем, да претърпим инцидент и т.н. Това предизвикателство пред фрийалансърите разклаща усещането им и за така неналичната стабилност в тяхната работа, тъй като повечето нямат постоянен и един и същи клиентски поток или приходи. Търсенето на гъвкави решения е все по-често срещано. Фрийлансърът в крайна сметка е не фиксиран, а гъвкав работник.

Изборът на подходящо допълнително здравно или пенсионно осигуряване са отлични опции за целта да бъде елиминирано усещането за несигурност във фрийланс практиката. Тук на помощ идва платформата за защита на доходите wedou.bg, съобразена с разнообразието от казуси, професии и желания на всички участници в съвременния пъстър свят на фрийланс концепцията.